Нашите Stories

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2090″ caption=”Bailey – Denise B.
Click image to enlarge” align=”right” width=”300″ height=”200″ lightbox=”true”]

Нашите истории включват разбито сърце, чувство на неудовлетвореност, страх, скръб, облекчение, щастие, триумф, и най-вече, обичам. Много от нас се бореше Поставянето на диагнозата за нашите кучета, въпреки че знаехме, че в сърцата ни нещо не е наред. Още по-често, ние сме се бореше с рецепти, които са дозирани ужасно погрешно за нашите кученца. Чрез опити и премеждия, Всеки един от нас са намерени средства в двете нашите местни и онлайн общности и в крайна сметка открива най-оптимални лечения за нашите най-добри приятели. По-долу, вие ще намерите колекция от нашите истории, всеки от тях различни и всеки от тях подобен. Моля се насладите на нашата колекция и ако желаете да добавите вашата история, моля използвайте формата за контакт, за да споделите с нас.

Кликнете върху + Кликнете върху.

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3787″ caption=”Призрачен ездач – Кликнете върху
Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]
[toggle title=” Призрачен ездач, Бултериер, Кликнете върху, Южна Австралия, Diagnosed June of 2018″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Кликнете върху, Кликнете върху. Кликнете върху, Кликнете върху.

Кликнете върху 2018. Кликнете върху, Кликнете върху, Кликнете върху. Кликнете върху, Кликнете върху. Кликнете върху, Кликнете върху. Кликнете върху 20 минути, Кликнете върху, Кликнете върху. Кликнете върху, Кликнете върху. Кликнете върху. Кликнете върху, моите 4-краки космати деца винаги са били център на моя свят, така, както можете да си представите, това беше опустошително. Така или иначе, Ще се опитам да запазя това възможно най-кратко. Оставих го при ветеринарите, получи телефонно обаждане в рамките на един час, и му беше казано, че е вероятно той да има болест на Адисон. Сякаш WTF е болест на Адисон!!! Родителите на селекционера на Ghost са отглеждали насилници преди нея и тя не е чувала за това, така че това трябва да е лошо. Както е и начинът в наши дни, направо в Google. Имаше толкова много информация, която да опитам и да осмислим, беше доста трудно. В крайна сметка, бяхме включени във Facebook групата CARE и що се отнася до Addison's, това беше най-доброто нещо някога. Започнахме с таблети, имаше друга криза, и в крайна сметка смени на месечна инжекция и не са поглеждали назад. Въпреки че все още съм много бдителен за здравето на Ghost, Толкова по-удобно ми е как Addison’s може да се контролира с правилните лекарства. Прочетох всичко, до което стигнах, опитвайки се да разбера как да се възползвам максимално от моето момче, което има това заболяване. Страницата с документи на CARE е МЕСТОТО за цялата тази информация. Тогава, ако имах някакви въпроси или въпроси, Бих го публикувал в групата, и какво да кажа за семейството на Адисън, ами думите не могат да опишат колко прекрасни са били всички. Това пътуване би било много по-трудно и аз съм 100% със сигурност нямаше да сме там, където сме днес, ако не бяха те и протоколът за ниски дози. Така, протокол за ниска доза, добре, това е само по себе си опит за учене, но след като се замислите, без съмнение това е пътят според мен. Духът започна, според теглото му 1.3 ml Zycortal и вече е включен 0.45 мл. Моят ветеринарен лекар беше страхотен да се примири с това, и той казва, „Знам, че производителят казва, че трябва да е на по-висока доза, но виждам в поведението му и в кръвния му тест, че резултатите не лъжат." Ако имах съвет за някой, който се занимава с Адисън, Бих казал да отидете в тази група с всички въпроси, които имате, научете как да четете резултатите от кръвните изследвания, и коригирайте съответно лекарството (ако мога да го направя, всеки може) и ти си A-куче ще се върне към нормалното за нула време.

Говорейки за връщане към нормалното, точно преди Ghost да бъде диагностициран, току-що беше започнал да язди на гърба на моя Canam 3 мотоциклет на колела. Очевидно, това спря за известно време по време на първата част от диагнозата му, но сега няма да го спре. Ако не беше медицинският му етикет и ако не казахте на никого, никога няма да разберат, че има болест. Както и нашите нормални чести разходки, бяхме на разходката с розовата лента, колоездачите срещу хулиганите, и последното беше пътуването за набиране на средства за Държавната пожарна служба. Както винаги, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички. Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички. Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички! Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички. Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички, Ghost е огромен хит за всички (Ghost е огромен хит за всички).

Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме. Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме. Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме.

Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме. Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, Ghost е много част от нашето семейство и участва в повечето неща, с които се захващаме, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне. общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне. общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне!!!

общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне.

общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне.
общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3788″ caption=”Призрачен ездач – Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3801″ caption=”общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне – общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне.
Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, Diagnosed August of 2017″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

! общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне!

През февруари 2016, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне (общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне) общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне. Така, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне.
общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне, нещо около един килограм. нещо около един килограм, нещо около един килограм.

нещо около един килограм.

нещо около един килограм. нещо около един килограм, нещо около един килограм. нещо около един килограм, нещо около един килограм, нещо около един килограм, нещо около един килограм. нещо около един килограм, нещо около един килограм, нещо около един килограм. След 6 нещо около един килограм, нещо около един килограм, нещо около един килограм.

Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Седмица по-късно, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания: Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания. Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания.

Тя беше единствената кръстоска в обучението, но след някои негативни преживявания, кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено". кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено". кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено". кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено".

кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено", кардиологът каза, че сърцето й е силно "претоварено". When we started with the Prednisone and the Fludrocortisone (Astonin), she was herself few days later, with all the side-effects of the Prednisone, but active, strong heart rate, and her happy self.
Over the weeks, we reduced the Prednisone and she went back to the search and rescue training, happy happy happy. She was one and a half year old at that time. She got stable, I got used to managing her medicine, and finally, we had our first search and rescue events, where she gained attention because of her incredible happy nature and strong will to work.

We specialized in high mountain rescue and collapsed houses, where her weight (18 kilos) is a huge advantage compared to Shepherds or Labradors and their usual weight. Така, Piña and I learned rope work as well.

Last summer we moved from Mexico to Ecuador, where we kept training, but suddenly (and unexpectedly), I got the permission to work with my dogs at my college, with the students. Piña is a search and rescue dog, but not a therapy dog as two of my older ones, so she was just like a backup. But, due to a heat wave, one of the therapy dogs could not go to classes with me sometimes and we took Piña…and she adapted quickly. Сега, some months later, she is adored by the students and a huge part of the college and a favourite on school excursions and events.

In the 2 years since her diagnosis we had to adjust her medication just twice, I always carry around Prednisone everywhere I go but besides of that she is a normal search and rescue and soon-to-be-therapy dog. In our free time we go hiking in the mountains, go swimming in the river, or just go around by bike. She does absolutely everything a non-Addison’s dog would do, just with an excess of energy.

My Ecuadorian vets use her as an example for their vet students as they have never seen an Addison’s dog before.

Deutsche Übersetzung

Im Februar 2016 lebte ich in Cholula, Mexiko, mit meinen 3 adoptierten Schäferhunden (deutsch und belgisch), als eine Freundin mich anrief, dass sie einen winzigen Welpen in einer geschlossenen Mülltüte am Straßenrand gefunden hatte, kurz vor dem Ersticken. Ich fuhr hin, holte das kleine Bündel ab und stellte sie meiner Tierärztin vor. 4 Wochen alt, ungefähr ein Kilo. Wir fanden ziemlich sofort eine Familie, die sie adoptieren wollte, sich aber noch ein paar Tage organisieren musste bevor sie sie abholen. Nunja, das ist leider nie passiert.
Sie gewöhnte sich rasend schnell an das Leben mit den großen Schäferhunden und wuchs fröhlich vor sich hin. Meine Schüler gaben ihr den Namen PIÑA (also Ananas), weil wir da gerade die Früchte durchnahmen. Sie gewann alle Leute für sich, aber niemand adoptierte sie.

Sie war ein sehr mutiger, starker und extrem intelligenter Welpe/Junghund, also begann ich, sie zu trainieren. Sie war großartig in Gehorsam/Unterordnung und —obwohl so klein im Vergleich zu den Schäferhunden— war sie auch sehr mutig und forsch im Schutzdienst.

Nach 6 Monaten bei mir wurde sie ganz hochoffiziell ‘meine‘ und schließlich begannen wir auch ihr Rettungshundetraining, da wir ihren hervorragenden Naseneinsatz bemerkt hatten. NATÜRLICH war sie der einzige Mix beim Training, und wir gerieten leider auch an einen Trainer, der sie für nicht fähig hielt, das können nur bestimmte Rassehunde. Schließlich fanden wir ‘unseren‘ Trainer, der ihr Potential sah und so ging es sehr schnell aufwärts und sie überraschte uns oft mit ihren Fähigkeiten.

Im August 2017, nach einem sehr intensiven Training, bemerkte ich, dass sie deutlich erschöpft war, ein bisschen undicht und einfach nicht die fröhliche Wildsau wie sonst. Ich ging am nächsten Tag zu meiner Tierärztin mit dem Verdacht auf eine Blasenentzündung, negativ. Sie bekam ein paar Tage Pause und war weitestgehend wieder normal. Beim nächsten Training passierte dasselbe: totale Erschöpfung, Urininkontinenz. Diesmal bemerkte meine TÄin eine extrem niedrige Herzfrequenz und überwies uns an eine Klink zum kardiologischen Check. Dort machten sie einen Herzultraschall, Bauchultraschall, Blutbild, EKG usw., das volle Programm. Als ich sie dort nach der Arbeit abholen wollte, sagte mir die Ärztin, dass Herz und Nieren total überlastet seien, das sei der Grund für die Erschöpfung und die Inkontinenz. Die Ärztin vermutete Addison wegen einer leichten Elektrolytverschiebung, aber auf Grund einer Bienenattacke knapp 2 Wochen vorher konnten wir den ACTH-Test nicht machen, wir müssten 4 Wochen warten…also beschlossen wir, sie soweit mit Infusionen zu stabilisieren um den Test machen zu können. Leider ging es ihr trotz der Infusionen zunehmend schlechter, so dass alle beteiligten Tierärzte beschlossen, dass sie auf Addison behandelt würde. Wir begannen mit Prednisolon und Fludrocortison (Astonin) und nach wenigen Tagen war sie wieder fast die Alte. In den Wochen darauf reduzierten wir das Prednisolon, dadurch verschwanden auch die Nebenwirkungen, aber das Herz war stabil und sie wieder aktiv. Ich gewöhnte mich ans das Medikamentenmanagement und lernte, selber ihr Herz abzuhören und schließlich kehrten wir zum Rettungstraining zurück und hatten bald unsere ersten Einsätze, wo sie immer im positiven Sinne Aufmerksamkeit bekam, weil sie so fröhlich ist aber zeitgleich auch extrem professionell und zuverlässig bei der Arbeit. Wir spezialisierten uns auf Hochgebirgsrettung und Trümmerarbeit, wo ihre kompakte, aber sportliche Statur (18килограма) ein großer Vorteil gegenüber größeren und schwereren Hunden wie DSH oder Labradoren darstellt. Also lernten wir gemeinsames Abseilen, Aufstieg in Seilen, Seilbahn fahren und vieles mehr.

Sommer 2019 zogen wir von Mexiko nach Ecuador, wo wir weiterhin trainieren, aber sehr plötzlich bekam ich von meiner Schule die Erlaubnis, mit meinen Hunden an der Schule mit den Kindern und Jugendlichen zu arbeiten. Nun ist die kleine Wildsau ein Rettungshund, aber kein Therapiehund, und so war sie erst nur als Reserve gedacht, falls einer meiner richtigen
Therapiehundesenioren ausfällt. Bei einer extremen Hitzewelle, wo die beiden Senioren nicht arbeiten konnten, kam also ihr großer Tag, und wie vorher bei allem anderen auch, sie lernt rasend schnell. Jetzt, ein paar Monate später, wird sie von den Schülern (und Kollegen und Chefetage und Service- und Sicherheitsleuten der Schule) angebetet und wir werden zu jeglichen Events und Exkursionen eingeladen, führen alle ihre coolen Tricks vor und lassen sie mal einen Schüler suchen…

In den knapp 2 Jahren seit ihrer Diagnose mussten wir ihre Medikation nur 2mal anpassen, einmal fiel sie aus uns unbekannten Gründen in eine Krise und musste einige Tage in der Klinik am Tropf bleiben, aber davon abgesehen ist sie ein normaler Rettungshund und ein baldiger Therapiehund. Das einzige, was ich beachten muss, ist, immer Prednisolon dabei zu haben, weil sowohl Sucheinsätze als auch Arbeitstage an der Schule stressig sind. Im positiven Sinne, aber eben dennoch stressig.

In unserer Freizeit wandern wir im Hochgebirge, gehen schwimmen oder fahren auch mal Fahrrad. Sie macht absolut alles (oder noch mehr), was ein nicht-Addison-Hund machen würde, nur mit einem Überschuss an positiver Energie.
Nebenbei: meine ecuatorianischen Tierärzte benutzen sie als Beispielfall für ihre Vetmedizinstudenten, da die allermeisten nie zuvor einen Addisonpatienten zu Gesicht bekommen haben.

на испански

La historia de Piña
En febrero de 2016, vivía en Cholula, México con mis tres pastores (alemánes y belgas, todos rescatados) cuando una amiga me llamó que había encontrado una cachorra en una bolsa de basura cerrada en la banqueta de la calle., a punto de asfixiarse. Entonces fui, recogí la cachorra y le presenté a mi veterinaria. 4 semanas, alrededor de 1000gramos. Inmediatamente encontramos a una familia que le quiso adoptar, solo que necesitaban organizarse antes de llevarla. Pero…nunca pasó y se quedó conmigo más tiempo que esperábamos.

Se adaptó rápido a la vida entre los pastores grandes y creció sanamente. Mis alumnos le llamaron PIÑA porque en ese tiempo estuvimos viendo las frutas. Ella enamoró a todos pero nadie la adoptó. Estaba una cachorra muy valiente, segura e inteligente, así que empezamos a entrenarle. Brillaba en obediencia, trucos y –a pesar de ser chiquita comparada con los pastores– aún se lanzó a guardia y protección. Cuando llevaba 6 meses conmigo le declaramos ‘mía’ oficialmente y también empezamos su entrenamiento de búsqueda y rescate, como le notamos muy apta para trabajo de olfato.

Claro que estaba la única cruza callejera y a principio nos encontramos con un pseudo-entrenador que dijo que no sirviera y blabla, pero por fin encontramos a un entrenador que vio su potencial y pronto vimos resultados impresionantes.

En agosto 2017, después de una sesión fuerte de entrenamiento, ella pareció exhausta, triste y le salió orina cuando durmió. El día siguiente le checamos por infección de las vías urinarias, era negativo. Le dimos algunos días de reposo y pronto estaba como normal. Cuando volvió al entrenamiento pasó lo mismo: cansancio extremo, incontinencia. Esa vez mi veterinaria notó su frecuencia cardíaca muy baja y nos mandó a una clínica para un chequeo cardiológico. Hicieron un eco cardíaco, sonografía de corazón y abdomen, tomaron la presión, análisi de sangre…todo. Cuando fui por ella, la cardióloga me dijo que tanto el corazón como los riñones tienen una sobrecarga y por eso estaba tan cansada. La doctora sospechó Addison por una leve desbalance de los electrolitos y el problema cardíaco. Por un ataque de abejas dos semanas antes Piña había recibido una inyección de cortisona, así que no pudimos hacer el test de estimulación del ACTH. Los doctores dijeron que se tendría que esperar 4 semanas para poder hacer el test, a lo mejor se podría estabilizarle con sueros de cloruro de sodio por algún tiempo y finalmente hacer el test.
Desafortunadamente, aún con los sueros su situación empeoró y después de algunos días todos los veterinarios involucrados decidieron juntos empezar el tratamiento por Addison. Empezamos con Predisona y pastillas de Fludrocortisona (Astonin) y en pocos días estaba fuerte y alegre como antes. Su frecuencia cardíaca se normalizó u poco a poco pudimos bajar la dosis de la Prednisona, con eso desaparecieron los efectos secundarios.

Piña tenía un año y medio cuando le diagnosticaron.

Ella estaba estable, yo me acostumbré a manejar sus medicinas y por fin pudimos volver al entrenamiento. Pronto tuvimos los primeros operativos de búsqueda y rescate y ella ganó los corazones con su carácter amigable y alegre y su profesonalismo en cuanto al trabajo de búsqueda. Nos especializamos en rescate de alta montaña y escombros/estructuras colapsadas donde ella por su estatura compacta y atleta (18kilos) tiene ventajas con los pastores o labradores más pesados. Así, aprendemos hacer rappel, subida en cuerdas, andar en teleféricos y cualquier tipo de vehículo.

En verano de 2019 nos mudamos a Ecuador, donde seguimos entrenando, pero de repente recibimos el permiso de mi colegio, a trabajar con los perros en el colegio. Piña como perra de búsqueda y rescate solo era planeada como reemplazo para mis dos perros de terapia. En una fuerte ola de calor, cuando los dos perros de terapia por su edad no podían trabajar, llegó la hora de Piña y…aprendió rapidísimo. Ahora, meses después, es adorada por todo el colegio (alumnos, colegas, jefes, padres de familia, empleados) por su alegría permanente, por saber hacer tantos trucos y por brindar seguridad a excursiones.

En los dos años de su diagnosis solo dos veces tuvimos que ajustar sus medicamentos, siempre llevo algo de Prednisona conmigo (tanto la búsqueda como el trabajo en el colegio le exigen mucho y tengo que darle más Prednisona en los días de trabajo) pero al lado de eso es una perra de búsqueda y rescate normal y perra de terapia futura.
En nuestro tiempo libre hacemos senderismo, escalamos montañas, andamos en bici o vamos a nadar. Piña hace absolutamente todo (o más) que hace un perro sin Addison, solo con exceso de energía.
Mis veterinarios ecuatorianos le usan para enseñanza de Addison a sus estudiantes de medicina veterinaria como la mayoría nunca ha visto un caso de Addison antes.
Por ganar tantos corazones, mis amigos me regalaron un tatuaje en forma de Piña y la mitad de mi casa tiene decoración en forma de Piña. Su apodo es “la cola inquieta” por ser tan alegre, y cuando la ven, nadie sospecha su enfermedad.

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3800″ caption=”общност, посещаваща бултериер, който кара на гърба на мотоциклет и усмихва лицата на всеки, когото срещне – Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3796″ caption=”Ози – Thyra P.
Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=”Ози, Гранична коли / австралийски териер, Колорадо, САЩ, Diagnosed June of 2016″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

This is Ozzie! We adopted him as a 6-month-old rescue. Border Collie/Australian Terrier mix according to the DNA test. His weight is 48 паунда. We started noticing changes in him when he was about 3.5 възраст (early 2016). The first indication (missed by me as a medical issue at that time) was a drastic change in his coat. His hair grew longer and turned from black to brown. He looked like a little bear!

Then in June, we went camping and I noticed he was peeing a lot. Copious amounts and very dilute. Then also occasional diarrhea.

Still energetic, we continued agility all this time. Then one morning, he didn’t want to eat. That was my indication that something was wrong. He always loved food. I also noticed that he would pant a long time after playing ball. Too long.

To the vet that day in June 2016, just before his 4^тата рожден ден. They asked me what his symptoms were because he looked like such a happy camper. I told him about the not eating and the panting. I could pick him later that day and was told to give him chicken and rice. They had taken blood and results would be back the day after.

I just went to agility training that next morning, and when I came back the vet had called to bring Ozzie in ASAP. They suspected Addison’s disease. They did the ACTH test and he didn’t stim at all. Diagnosis was in!

He was on fluids for a day, was given Percorten (1.75 ml at regular dose), and Prednisone. I soon learned about low dose; I did learn so much in just a few days. It was worth my time, because I have been able to lower his Pred to only 0.25 mg per day and we went with low dose of Percorten (0.6 мл) for his second shot. Отне 3 months for his K level to go up to 4.9! Then after several months of electrolyte tests, we have him now on 0.25 ml of Percorten every 28 дни. That is lower than many other dogs, but he does really well on this.

Then the best part: after three months of healing, I went back to Agility, Treibball, started Nosework, and started Trick training. I had my sweet boy back. Like nothing happened. He still runs Agility at the highest levels, received his Excellent Treibball title plus his Trick Dog Champion and Stunt Dog Professional title in 2018. He is close to getting his Masters Jumpers and Standard titles in AKC agility and I hope to attend the Nadac Championships in September this year. He earned his Nosework 2 title a few months ago. Going for level 3 this year!

I am so proud of this boy; he really loves life and he keeps me busy! Here is a link to one of his Treibball runs he so loves: HTTPS://www.youtube.com/watch?v=bTC1jBJR_jM

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3797″ caption=”Ози – Thyra P.
Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3794″ caption=”Стърлинг – Candice V.G.
Atypical Addison’s
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=”Стърлинг, Border Collie, Arizona, САЩ, Diagnosed 2012″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Stirling is my sweet, amazing Border Collie. His fancy AKC registered name is Premiere’s Stirling Status, UD, P-UTD, FDC. From the start, I believed he was supposed to be my dog. I have been training and showing dogs in competition obedience for nearly 20 years and I was ready for my first Border Collie. I drove out to California to pick up my black and white ball of fluff. The puppies were running about like little chickens, this way and that. Since they were interested in running about the room, the puppies were not paying much attention to the new stranger (me). Then the puppy pack ran past me and one scooted to a stop and attempted to jump right on me; he was enthralled with me. He was adorable and I loved him at very first sight, but this puppy was already promised to another home. I was a bit disheartened but trusted our breeder and her matching of the dogs. She picked up this other adorable puppy and placed him in my lap; this was the puppy picked for me. He was cute and wiggled directly out of my arms to go play. The breeder put the puppies in the crate and we chatted a bit. She took the puppies out at least four more times. All the puppies would run directly past me to play and this one little puppy would run past me and put on the brakes to try to jump in my lap, as I said earlier, he was enthralled and I was starting to have heartbreak as this was not my puppy. Накрая, the last time the breeder took the puppies out and they all ran past me but the one, she picked him up and shared she’d not seen anything like this, and well; he was my pup. That puppy, as you likely guessed, is my amazing Stirling.

Stirling and I went off to enjoy our busy, active life together, training and running. I loved having my first border collie.

Around the time he was a year old, I noticed he seemed to have periods when he did not feel well. He would have loose stool and seem tired; not as active. I would take him to the vet and he would get some medicine to calm his stomach. His labs were fine. I would notice he would have loose stool after a training session. The next symptom Stirling demonstrated was a full body rash. Stirling had pus like lesions all throughout his body. It was so scary! Off to the vet we went. At this point, as I am a nurse, I started to put together this seemed like an autoimmune or autoinflammatory condition. As quickly as the rash developed, it went away. From there, Stirling would go on to have periods of loose stool, lethargy, and high fever. I would rush him to the vet for treatment and part of the treatment was steroids. After treatment, Stirling would be back to his amazing self and off we would go running and training until the next episode. There were a number of these episodes. Накрая, after one of the episodes, we saw a different vet as we were on holiday. I shared our story and I was so upset. She blurted out, “I think he has Addison’s disease!” She ran the tests, gave him steroids, and fluids to stabilize him. For this final episode, Stirling’s blood glucose was low; he had an atypical presentation of Addison’s. At least now we knew! Stirling’s presentation of Addison’s was an atypical presentation making an already challenging diagnosis even more challenging. We returned to Arizona, ran more tests to discover Stirling has primary Addison’s disease, but remains with glucocorticoid deficiency —or with Atypical Addison’s disease. Stirling has remained in Atypical Addison’s since 2012. Since he tested for primary Addison’s we follow his labs every 4 месеца.

After the initial stabilization period, which was hard, Stirling has been feeling wonderful, running and competing. Our team for Stirling is amazing. Our Vet is very supportive of our treatment and we work together for the best treatment plan for Stirling. She is supportive of low dose prednisone and our feeding plan.

For brags, Stirling and I run together and recently we ran a 6-minute mile! We show in competitive obedience and are almost always in the ribbons. The UD (Utility Dog title) is one of the top obedience titles. Stirling is my first obedience dog to achieve the UD title. I adore every minute we have together. Strangely enough, I believe we enjoy a stronger bond because of the Addison’s.

Outside of the difficulty of diagnosis, and the initial stabilization period which was scary; we have an amazing life together. I am forever grateful for our medical care and our Canine Addison’s Resources & Education group (C.A.R.E). I do not believe I would have gotten through this without the expertise and guidance of our C.A.R.E group. The support and knowledge C.A.R.E provides is critical. I cannot count how many times I have reached out for guidance and support. The group also brings friendship and encouragement. I remember second guessing if I should be running and showing Stirling. Then I saw dogs in our C.A.R.E group doing agility. I was touched by a wonderful Border Collie named Idgie in our group. Watching Idgie’s brags gave me the encouragement I needed. At that moment, I decided Stirling was always supposed to be my dog and we would live the life we were intended. You will see me singing Team Stirling’s praises occasionally, in case someone needs just a little encouragement.

Stirling is well loved by both me and my wonderful, supportive husband who is also critical in supporting Stirling in his care. Our Addison’s dogs rock and can do it all!

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3795″ caption=”Стърлинг – Candice V.G.
Atypical Addison’s
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”340″ лайтбокс =”вярно”]

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3811″ caption=”Ali – Shirley C.
Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Ali, Belgian Groenendael, Флорида, САЩ, Diagnosed May of 2014″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Time to tell our story, and to share some good news. When we joined the CARE Facebook group, it was following a suggestion by a friend in another Facebook group about the Belgian Shepherd breeds. I had no idea that we needed help and that I could improve Ali’s care. Ali had her Addison’s crisis over 5 years prior, and she had been stable with 2.5 ml of Prednisolone daily and a monthly shot, at the vets, на 2.5 мл Percorten – carefully calculated according to her weight (which I later discovered is not the way to adjust the medication).

My husband and I more than once had ‘that talk.’ Were we really doing the kindest thing treating her illness, keeping her alive? Bless, she was so ‘wired,’ jumpy, and nervous of everything. My brave fearless girl no more. She was ravenous! Starving hungry the whole time. It was painful to see. I was so sorry for her I used to buy her big shells of lettuce leaves to try and fill her up. Anything to put something in her stomach without fattening her up. She wolfed them down.

Despite giving her cranberry capsules everyday, she had countless bladder infections. Seemed like she was never clear of them and was constantly getting antibiotics to control them. Her fur had gone very sparse and coarse. Belgian Shepherds have a double coat, but she no longer had any soft warming undercoat of fur. Just the outer fur, with bald spots even in that. Neither of us ever got a full night’s sleep. Every night she needed to go out twice, some nights as many as three times.

But then I read the documents here and the advice which was helping others to reduce their dogs from the therapeutic dosage level which Ali was on to the biological replacement level of both Prednisolone and Percorten V. I’m a life scientist by training and it all made such good sense that I decided to give it a try. I just quietly got on and reduced Ali’s prednisolone, gradually and gently. And what do you know, she did great. It took a while, but she is now stable on 0.5 ml daily – one-fifth of her original dose!

As soon as I could see that she was doing better on a reducing dose of Prednisolone, I started telling our lovely veterinarian I wanted to reduce her Percorten and to base her dosage on her electrolytes, not her weight. We had quite a tussle to start with, but once he realized I wanted her treatment to be based on the results of her ‘lytes, he was fully supportive. We’ve been gradually reducing her dosage, and her last shot was 0.5 ml Zycortal (we switched from Percorten). Maybe down to 0.4 ml this time, but we’ll soon know. A few months ago, I started doing her shots myself. Partly to mitigate the additional costs of the monthly ‘lytes tests, but more to avoid Ali having to go to the vets so often. She’s very brave, but she’s been to the vets far too often in her little life.

Why am I telling you this now? Добре, we’ve just come back from Ali’s 28 day ‘lytes blood draw and our vet proudly told me that he has convinced the owner of another Addison’s dog in his care to start the same reducing treatment regime. And, bless him, he has suggested that they could start doing the monthly shot themselves to help offset the initial costs, citing me as an example.

Така, apart from being chuffed to bits that another dog will soon be feeling a lot less wired, I’ve learned another lesson. In convincing our veterinarians to treat our dogs the way we have learned is what they need, with just a replacement dosage, they will then take that knowledge and use it with other Addison’ dogs in their care. Having said it, that seems blindingly obvious that they would do so, but it honestly had not occurred to me.

Update: Another two years have passed since I wrote this. Thank you to everyone here at CARE for all they do to help our precious A-dogs and us, their anxious helicopter pet parents. I’m honored to have been asked to update it for the Canine Addison’s Awareness Week 2020.

My darling Ali continues to flourish. For over 2 години, she has been stable on 0.5 ml of Prednisolone daily. I continued reducing her monthly Zycortal, guided by monthly ‘lytes tests, until we reached the level that kept her stable for 28 дни. My poor girl, who had been given 2.5 mls of Percoten V every month for 5 years only needs the tiny monthly dose of 0.3 мл.

Last year we got a male Belgian Shepherd puppy. I thought Ali might appreciate not having the responsibility of being top dog in our little pack of two. What did we know! Having just celebrated his first birthday, Shadow is now a strapping big boy, taller, and heavier built than Ali. But my darling brave fearless girl is still determinedly top dog. Her coat is full, soft, and shining with health. I have to admit that she still bolts her meals, but that desperate hunger resides only in my memory. We both sleep through most nights. Nowadays, it’s me who needs to get up, not her. And she’s happy. Bright eyed and bushy tailed. She’s beside me now, cuddling up on the sofa, making typing very difficult.

Even I forget she’s ill. It’s just part of my routine to give her meds with her breakfast, quick, easy, and not a big deal at all. Her monthly shot is now routine. Collar off the night before. Draw up her meds into the syringe while she’s elsewhere, and then quickly give it to her while she’s enjoying her breakfast. But let her get sick, with anything, and I’m immediately that anxious A-dog mom again. Some things never change!

[image source_type=”attachment_id” source_value=”3798″ caption=”Ali – Shirley C.
Типично Адисон
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”320″ лайтбокс =”вярно”]

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2106″ caption=”Лъв – Джуди B.
Цъкнете за увеличение” align=”center” autoHeight=”вярно” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Simba, Standard пудел, British Columbia, Канада, Diagnosed February of 2009″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Simba е роден на февруари 23, 2007. He was trained as a Service Dog for an autistic boy and was loved very much by his “brother.” Just before his 2nd birthday, той падна някои стълби. Той завърши на ветеринаря, описан като изключително апатичен и не може да ходи. Bloodwork доведе до диагноза "предполагаема Адисон" (да се провежда изпитване ACTH). Той беше даден изстрел на дексаметазон и някои течности интравенозно, След това изпратени у дома, за да вземе Florinef, "За 2 месеца, след това да спре и да преднизон върху ръката, ако той започне да се блъсне в къщи. "Неговата медицинска файл се чете като една история на ужасите. През ноември 2010, той има "възможно" Адисонова криза, с калиев си в 5.6 (обхват до 5.8). Simba очевидно има общо 3 кризи, докато с първото си семейство, и след това претърпя четвърта в момента на предаване на Standard Пудел Rescue.

На възраст от 6, Simba пристигна в спасяването & приемна грижа. Спасяването и членовете на общността на Адисон помогнаха да получите Simba на прав път, му прелива от Florinef да Percorten и той започна на следващия етап от живота си, която е много по-щастливи!

Кийт и аз търсехме събрат за нашия River, които абсолютно не като да си "само куче". Бях след много от кучетата на разположение в Спасителния, и след това се появи Simba. Той беше като клонинг на река във външния вид, само още по-красива. Просто не можех да откъсна очите си от този прекрасен момче. Ние току-що е загубил 2 кучета в една-две години, един от рак на, от друга страна, поради усложнения от неизползваеми множествени чернодробни шънт. My контакт в Спасителния се опита да ме говорим далеч от Simba, казвайки ние заслужено един без никакви проблеми, но някак си ние се чувствахме ние сме правилните хора за Simba и беше прав за нас. Simba пристигна в нашето семейство на март 23, 2013, Не дълго след 6-ти рожден ден, с асортимент от електронни таблици, хапчета, и инструкции. Главата ми се въртеше. Не знаех нищо за Адисон, освен, че е много страшно дума. Приемна майка му, Кейти, ме увери, че ще имаме пълната си подкрепа, заедно с това на общността на Адисон. Аз се присъединих към група за подкрепа доста бързо, но изчака известно време, преди да публикувате. Да бъдеш човек е срамежлив, това е трудно да се говори за един куп непознати, дори ако те са само онлайн. Добре, това е най-доброто нещо, което направих. За Simba, това е добре, защото аз имам миг помощ справяне с него, и за мен това е добро - направих много нови ценни приятели, хора, с които съм едно общо нещо - ние всички обичат кучетата ни Адисон. Simba е бил "рекламира" по целия континент и дори във Великобритания, така той дойде със собствената си група от почитатели, и Кийт и аз се подхлъзнах в групата с него.

В края на юни 2013, просто 3 месеца след като го приемат, Simba скочи от камион на Кийт в гаража и си счупи крака. Какво следва за тази скъпа момче! Това беше един много лош почивка и той се озовава със стоманена пластина в ръката му плюс тел увити всичко около китката си. Беше ни казано, че това е 90% шанс, че е рак, така се получава за възможно ампутация последвано от третиране химиотерапия. Simba късмет и се вписват в 10% ясно! Той беше такъв войник с неговата шина и носенето му "капак на двигателя,"И след това, точно когато той беше изцелен, трябваше да се върна 6 месеца по-късно, за да са на плаката отстраняват.

Така че ние идваме до 2 години, откакто приехме Simba - има такава радост. Той е "свой човек,"Не харесвам други кучета. Той е самотник, и се "упражняват непоносимост." Неговият списък на лекарствата е почти изчезнал - веднъж правилно медикаментозен, предишни кожни проблеми изчезнаха, Окапването спря. Simba гледах други кучета играят, но така и не се научих как да участват, когато беше по-млад. Той се отказа от много от неговите "забавно младежта", като е за служебни кучета на Аутизъм, и от това, че толкова много болна. Но му е дошло времето - той е с 8-ия рожден ден на път да се случи - и той е с мама & Татко, които го обичам и ще направя всичко за него, Река брат, който се радва като го тук, и нова сестра Пино, който не е съвсем забравил, че е изръмжа й в първия ден, че е тук, Но тя е разхлабване. Simba означава "принц" и това е, което той е!

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2194″ align=”center” caption=”Little Пино и река Brother – Джуди B.
Цъкнете за увеличение” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Пино, Mini-Poodle/Cocker Spaniel mix, British Columbia, Канада, Diagnosed May of 2014″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Пино е кокер / мини пудел микс, роден на май 4, 2009. Тя живееше за 5 години в семейство на които аз не знам нищо. Но точно преди нея 5^тата рожден ден, тя бе доведена до Спешна клиника с урината блокиране и след като получи достатъчно я силна, Тя имаше пикочния цистоскопия. Тя бе изпратен вкъщи, но се завърна в един ден или два в криза. The ветеринар исках да тествате за Адисон, но от тогава семейството й е достигнала своя предел и поиска тя да бъде поставено на съня. На ПОО подредена да я предаде на него и тя е била диагностицирана с ACTH в началото на май. След това тя живееше за следващия 4 месеца в клиниката. Ние бяхме в клиниката с River един ден и те ни казаха за Pinot и я приведе в да се срещне с нас. Тя граничи с, отскочи на пейката, и просто не можеше да контролира нейната енергия. Тя беше една топка на пух и привлекателните костюми. Движейки се по поречието, SPIN (Стандартни пудели в нужда) пое контрола над нея и Кийт и аз я насърчава. Пино е брилянтен! Нейният първи ден, тя буквално захапва върху двете Keith & Река, и до ден днешен те са двата й основни преса. В клиниката, те бяха я дава 1.0 мг на преднизон всеки ден и тя тежеше около 14 паунда. Така, Пино имаше сериозни проблеми с инконтиненция. Работихме в снижаването й Pred но дори когато тя падна до 0,2 mg, тя все още течеше. Опитахме се да й Propalin (Микровълнов) само с известен успех. Но след като тя започна да приема Stilbestrol (DES) ежедневно, тя е напълно суха.

Можете да си представите, че SPIN не беше точно втурнаха разстояние краката си с хора, които искаха да приемат този абсолютно скъпа създание. Някои от тях са достатъчно заинтересовани да научат за Адисон & си помисли, но изтичането е сделка прекъсвач. Винаги, Пишех за това как прекрасно, че е, I падаше все по-влюбен в нея себе си. Ние ще се движи малко което ще изисква 7 ден пътуване и тъй като вече имахме 2 стандартните пудели, ние не мисля, че бихме могли да приеме 3^RD. Ние най-накрая реши да "го крило" - Пино е твърде специално да позволи някой друг й се насладите. Тя принадлежи с нас, и ние принадлежим с нея. А освен това, как бихме могли дори да мисли за нея като от River! Така, за декември. 21, 2014, Пино стана наш завинаги. Тя е такава наслада. Тя ви ръце чехъл, когато дойдеш в, Въпреки че не може да бъде ваше, но тя е представена с такава скъпа скитник мърдам а че просто трябва да го вземе, така или иначе. Тя е напълно пристрастен към писклив играчки - колкото по-голяма и squeakier толкова по-добре - това е пристрастяване, което тя споделя с река и те имат няколко разногласия по "най-добрата" едно. Пино е заловен сърцата ни и ще ги задържи завинаги.

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2147″ caption=”Ясно – Никол A.
Клара в Рейн Promenade
Цъкнете за увеличение” align=”center” size=”large” ширина =”293″ височина =”274″ лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Klara, Standard пудел, Дюселдорф, Германия, Diagnosed February of 2013″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Клара е родена на 12 Август 2009. Тя винаги е весело и весел, мъжкарана с голямо любопитство за всичко ново. Промени дойде след първата си топлина. Тя става придирчив ядящия, което мислех, че е свързан с хормоналните промени. Тя стана тихо и реагира агресивно, когато кучетата са пристигнали твърде близки, дори най-добрите си приятели кучето. Черният козината на предните си крака посивя.

След това отново бяха дълги периоди, когато всичко изглежда да е наред. Малко след 3-ти рожден ден, всичко се влошава. Тя имаше много лоша инфекция на ухото с мултирезистентни бактерии. За да получите възпаление контролирано, ушните канали се почистват под обща анестезия. Свлачището започна. Тя започна да се откаже от храната й. Понякога, яла нищо за 3 дни. Понякога, тя има диария или повърната. В отчаянието, ние започнахме да се шегуват, че скоро ще получите нашия собствен вход в клиниката. Инфекцията на ухото е все още създава проблеми и Клара стана вторият й почистване ухото под обща анестезия.

Междувременно, тя многократно е имал диария, повръщане, и запек. Прекарахме Ева Коледа и Нова година в клиниката. Тестове за паразити са отрицателни. The bloodwork беше отлично. Инфекцията на ухото идвал.

Зима 2012/2013, имахме чудесно време за. Много сняг и слънце. Моите кучета обичат снега и Клара се влачат през снега. Тя нямаше забавно. Можете да видите, че тя не се справя добре. През повечето време тя спеше. Ветеринарите не намери причина.

През февруари 2013, това е още по-лошо. Диария, повръщане, Сякаш в болка, отказва храната си, но пиеше много вода. Ветеринарите казаха, "Ние трябва да изчакаме. Това може да се дължи на топлината й. "На следващия ден, когато се прибрах вкъщи, Имах странно чувство – нещо се е наред тук. Аз отново се отправили към болницата и на ветеринар искаше да ме пусне, “Ние мога да намеря нищо. Мисля, че е топлината й!”

Това е твърде много. Ядосах се и поиска допълнително разследване. “Нещо не е наред с Клара. Аз няма да отида!! Върши си работата!” Те направиха пълен кръвен тест и след това, ветеринарните лекари са много притеснени. Нейният калиев беше 7.6 в редица 3.5-5.8. Нейният натриев беше 139 в редица 144-160. The bloodwork ни ​​каза, животът й е в опасност. Тя е напълно дехидратира. Накрая, Потърсиха причината. Отравяне, бъбречна ултразвук, лептоспироза. Тя е била дадена IV с инфузионни сакове. Мога да взема Клара дома. Отидохме всеки ден в клиниката и са направили допълнителни тестове. Те говореха на бъбречна недостатъчност, но не намери причина. Кръвни стойности на Клара бяха проведени само от инфузиите но дори и това не помогна много. Стойностите на кръвта са по-лоши. За дни, тя се захранва сила, но тя губи все повече и повече на тегло. Тя е откарана в интензивното отделение и бяхме подготвени да я загуби. Ветеринарите казаха, че искат да тестват едно последно нещо. Те казаха, че може да бъде Addison's заболяванията и исках да направя тест на ACTH. Причината е открит. Клара имаше Адисон и лечението е започнато. На следващия ден, Бих могъл да я заведе вкъщи.

Тя бързо се съвзе и всичко изглежда наред. Обаче, тя не е толкова силна, колкото здрави кучета. Ето защо аз съм преминал от Florinef да Percorten.

С помощта на групата, работихме, за да намерите най-добрия Klara's доза. Сега, тя тежи 27 кг и получава 0.40 ml на Percorten всеки 28 дни и 1 mg преднизон дневно. За мен, това е като чудо, за да видите как тя се радва на живота си, без никакви ограничения. Сега, почти 2 години по-късно, Клара се чувства по-добре от всякога. Преминаване към Percorten е най-доброто решение всякога. Klaraismentallybalanced,радостен, смел, и смел. И след като заедно ден на работа(тя е моят помощник треньор, Аз съм куче треньор) тя все още е на енергия остави да играят напълно радост с брат си и ме!

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2236″ caption=”Flip – Annet H.
Click image to enlarge” align=”center” lightbox=”true”]

[toggle title=” Flip, Английски кокер шпаньол, Холандия, Diagnosed April of 2014″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Аз съм Анет и аз живея в Холандия. Ние имаме 4 кучета, две английски кокер шпаньол, щурмовак и белгийски белоглавия. Един от най-кокерите – името му е Flip и той е 4 възраст – има Адисон от април 2014.

Той пиеше тона вода и не му вълнуващо самостоятелно в продължение на няколко седмици. Така че, когато кучетата трябва да имат своите годишни снимки, Попитах дали ветеринар може да видите общата му Кръвните изследвания, защото той не е добре. Когато се прибрах у дома, Flip изчезна под масата и остана там, той дори не излезе за лечение. И това е нещо, което е напълно НЕ Flip…. След няколко часа ветеринар нарича и каза, че калиев му е опасно високо и му натриев много ниско. И така, той каза, аз подозирам, че има болест на Адисон. След пътуване в "свят на Адисон’ за почти една година сега, Знам, че ми ветеринар направиха прекрасно от това диагностициране този ранен! Той искаше да се потвърди с теста на ACTH, но се оказа, че тестът не е на разположение в Холандия по това време, не при ветеринар, нито в училище veterianarian! Така Flip никога не е окончателно диагностицира с теста на ACTH, защото това просто не е възможно. Той се флудрокортизон и хидрокортизон и след известно време в "Адисън World’ Аз го отби разстояние от Хидрокортизонът напълно. Холандският протокол за Адисън е "флудрокортизон и висока доза от хидрокортизон за останалата част от живота на кучето". Моят ветеринар каза Добре да го отучи хидро, но след това той ми каза, че той го страхуваше, защото на този протокол,. Адисон, разбира се, рядко заболяване, така че е това, което той знае и никога не поставя под въпрос.

Но това мина много добре, така че Flip само трябваше флудрокортизон. Единственото нещо е, че Flip не направи всичко възможно, за да го и ние в крайна сметка коригиране на дозата му почти на всеки две седмици. Flip тежи 18 кг и е имал 0.8175 мг fludro. Имаше твърде много глюкокортикостероиди в лекарствата, това беше сигурно! Той винаги е бил на изходящо куче, но това беше нелепо, пищи, когато получи малко развълнуван (така, като отидете на разходка, получаване на лечение, получаване на вечеря, мислене излизахме и т.н.), беден Flip…….
За щастие намерих човек, който може да осигури Percorten (или по-скоро, че човек ме намери) и това е довело до едно незабравимо събитие 5 януари 2015: Flip е първото куче в Холандия, за да получите една инжекция Percorten!

Той се справя чудесно върху него, личността му е нормализацията, косата му се превръща в червено отново (вместо да стане дантела и дантела) и тя се разраства отново.

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2141″ caption=”Pepsi – Синди M. A.
On Pepsi’s 9th birthday, Поръчах самосвал, пълен с пясък, защото тя обичаше да копаят.
Цъкнете за увеличение” align=”center” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Pepsi, Немска овчарка, Индиана, САЩ, Diagnosed July of 2007″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Обичам да пиша, но аз седя тук гледаше с празен екран, Страхувам се, че не мога да направя история правосъдието на Pepsi. Споделям тази история с всички вас с надеждата, че тя ще помогне на някой друг. Ние приехме Pepsi, когато тя е на път 6 месеца през декември 2003. Тя беше такъв уникален и невероятно куче, но не всички са в собствената си специален начин?

Pepsi имаше предимно нормално кученце-качулка, но страдат от повече болести, отколкото повечето кучета направя. След като тя се обърна три, тя развива възпаление в вулвата си. След няколко пътувания до ветеринаря, и след смяната на ветеринарите, и се опитва още няколко опции, ние се обмисля операция за реконструкция на вулвата си. Обаче, тя започна да занижава бързо. Тя е започнала да губи тегло, клатене, и най-вече, Аз просто знаех, че нещо не е наред. Отидохме в професионалното образование и обучение след ветеринар, където всички те ме отхвърли като каза, че тя е била "просто остарява и да се установят." По това време аз я имаха най ветеринарния кабинет всяка седмица в продължение на месеци. Ние дори се опита превключване ветеринари няколко пъти. Нейната енергия се намалява бързо. Скоро, тя дори не може да излезе от двора, без да се налага да се определят и се паузи. Тя има проблеми при ходене до тоалетна. Аз отново я е взел за ветеринарния кабинет, където й диагноза колит. Ние се прибрах у дома, и тя не можеше да излезе от колата.

Знаех, че това е било, така че аз просто се върнах в колата и замина за Чикаго - големия град. В 10 та на нас, които влизат в спешна болница в Чикаго, тя е предварителна диагноза болест на Адисон, и ми казаха, че най-вероятно не би го направил още една нощ без лечение. Тя остана там 3 или 4 дни, докато те имам си течности до, и силата си обратно. Тя беше тест за ACTH направи, за да се потвърди нейното заболяване Адисон. Както освободен като бях да я вземе от болницата, Аз също бях съкрушена от новината, че лечението й ще струва почти $400 месец. Нямах представа, как щях да си го позволя, но щяхме да измислим начин.

Това е, когато аз започнах да си изследване, и е установено, група K-9 Адисон, че дължа живота на Pepsi да. Те ми помогнаха да разберем болестта, как да се тълкува тестове й, и я кача на необходимата доза лекарства. След това, ние никога не погледнах назад.

Освен 1.4 мл Percorten-V всеки 28 дни 1 мг на преднизон дневно, Pepsi също взе няколко добавки. Тя стигна до живия 7 повече прекрасни години на правилните дози лекарства й, които, между другото, само ми струва по-малко от $80.00 месечно. Pepsi е доживял до 11 ½ години, което е доста голямо за 130 паунд куче. Pepsi почина от рак на ден преди Деня на благодарността в 2014.

Поставянето на диагнозата на болестта на Адисън може да бъде страшно и плашещо, но Pepsi беше доказателство, че можете да живеете щастливо смислен живот с правилните лекарства. Поради Pepsi, всеки, който я докосна научих толкова много за живота и любовта и приятелството. Тя ще бъде много пропуснати.

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2206″ caption=”Valentino – Диана L.
Цъкнете за увеличение” align=”center” autoHeight=”вярно” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Valentino, Golden Collie Mix, Texas, САЩ, Diagnosed December of 2007″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]
Valentino дойде в моя живот през февруари 2007 когато той стана моята приемна след близък разговор на високо подслон убийство. Той беше на половин час да бъдат евтаназирани. Той беше мършав бездомно липсват повечето от косата си на своите страни (Кожата му беше ярка блестяща розово!) и лента от руса коса като Mohawk по гърба му, с тегло едва £ 30 – Сега той е здравословен £ 55. Отне 3 месеца, за да го върне в здравето, и увеличаване на теглото. По това време, Бях стане приемен недостатъчност, и Valentino беше изцяло мое! Спеше повечето от тези първи 3 месеца между храненията и ще гърненце, преди той като че ли са се възстановили. Той започна като симптоми на летаргия, липса на енергия и неспособност за получаване в / от колата за няколко месеца и докато той не е загубил напълно апетита си, Той започна бране на храната му се опитва да яде, Знаех, нещо не е наред, но нашия ветеринар в момента (за последен път!) отхвърля поведението му като “разиграването”. Тогава той се срина през декември 2007 и нашето пътуване с болест на Адисон започна. Неговата ПОО не можех “годен” Valentino в още една седмица и ние отидохме до ПОО на един приятел, който успя да ни побере в. Трудно е да се знае, ако му АД може да е кола маска и отслабва преди, когато той е бил толкова зле, когато за първи път го получи. Неговата колапс беше на декември 19, той прекарва 2 дни в специалност болницата, и от декември 25, чувстваше достатъчно добре, за да се опита да се укрие с коледна патица, която се дренира в кухненската мивка – За щастие той се задържа ен заварено и патица оцеля да бъде връчен за Коледна вечеря по предназначение!

Валентино започна на Florinef / усложнява флудрокортизон в .4mg (по-ниска от препоръчителната за теглото си) и 2,5 mg преднизон в 12/07 – но неговите електролити бяха перфектни (!) за една година. След една година, му електролити излязоха от контрол, и той имаше седмични повишения на неговия Florinef, докато той пристигна на 2 mg, но му електролити все още не са под контрол.

Открихме ветеринар 1.5 часа далеч, който е готов да работи с нас и започват Valentino в 1.8ml, което бе счетено за “ниска доза” в 2009, стандартната доза е малко над 2 ml (Аз си помислих, аз дори няма да получи 2 дози от всеки флакон с месечна цена от около $100 само за Percorten-V!) С течение на годините, ние бавно намалява 10-20% по време,. Започнахме по 1.8 ml в 7/09 и дори не се получи до 1 ml Тил 9/10, .75мл в 6/11, .5мл в 10/13, текущата .4ml в 9/14. Всички бяхме много по-консервативен тогава и ние не разполагаме с достатъчно информация за това ще по-ниски дози………освен чрез опита на други членове на групата. Всичко беше ново територия! Ако изследването на ниска доза са били на разположение в 2009, можехме да стартира в .95ml и стигнали до най-ниската ефективна доза от Валентино, че много по-рано и да спаси много пари за Percorten-V и месечни електролити тестване като бонус. Не мога да опиша с думи като разликата е в по-малки дози е направил в това как Valentino чувства през целия месец с неговите електролити отсядат доста близо до средата на диапазона между дозите. Той е прекарал години правим “добре” – сдухан, апатичен за 2 седмици след всеки изстрел, Чувствам се малко по-нахален около седмица преди следващия му удар се дължи, След това се чувствам сънлив отново, когато той получи още една снимка – но сега той прави “чудесен” всички месец дълго на много по-ниска доза от Percorten-V! Заедно с най-новата намаляването Percorten-V, Аз също бил в състояние да намали своята преднизон да .5mg – той беше висене между .75mg през зимата да 1.25 през лятото в продължение на години. Ние също така се премине към течен Преднисолон като му чернодробни ензими повишени стана и той беше много проливането……….

PS – Тежкото положение на Валентино като болен, нежелано бездомно е вдъхновение за моята дълбока ангажираност и участие по въпроси за хуманно отношение към животните в San Antonio! Колко кучета точно като Valentino са умрели, защото нямаше кой да се засили, за да ги преди задължителната 72 изтекъл час бездомно период на задържане?

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”1735″ align=”center” size=”large” ширина =”280″ височина =”290″ caption=”Argus -Teri Н.
Цъкнете за увеличение” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Аргус, Черновата, Колорадо, САЩ, Diagnosed December of 2010″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Спасяването бяха всички кученцата стерилизирани или кастрирани, преди да бъде взето дома. Argus е кастриран на два месеца, и ние го заведе у дома късно през деня. Два дни по-късно той е ледено студена и треперене много трудно. Гледахме си разрез сайт за признаци на инфекция и му увито в одеяла, за да се опита да го затопли. Този следобед го заведохме в ветеринаря, че е направил операцията (45 минути). The ветеринар каза, че е като реакция на операцията и ще се оправи. Той му даде един изстрел и ми подаде няколко хапчета, за да дават за следващите няколко дни. До сутринта на следващия ден, той е много по-добре. Ние отидохме да видим нашия собствен ветеринарен лекар за нова проверка кученце. Те незабавно отне хапчетата, че сме били дадени и каза кученце никога не трябва да се дава на тези. Не помня какви бяха хапчетата, но ударът му бе дексаметазон и аз сега се смята, че е това, което го извади от това, което се случва.

Той е много по-различна кученце от всеки сме имали пред себе си. Той е много по-узрял, отколкото всеки кученце някога съм имал. Поглеждайки назад, ясно е, че се наблюдават признаци за неговото Адисон от първия ден. Той восъчна и отслабна за почти две години. През това време, загубихме си "Биг Брадър,"Насърчава две кученца за няколко седмици от него, и след това донесе друг кученце в нашия дом. На December 6, 2010, Argus откажат хранене. Всеки ден напредна до друг симптом (задния край слабост, треперене, ледено студена, и т.н.). Нашият ветеринарен лекар каза, че е бактерия в коремчето – той ще го преживея - хранете го варен ориз (не, се движи). Няколко дни по-късно, отидохме в друг ветеринарен лекар, който каза, органите му се изключи и той умира – пусни го!!!! Както извършва Argus, увити около ръцете ми към третия ветеринар, Мислех, че никога няма да го върне в къщи. The ветеринаря му даде течности и изтича на кръвен тест, стол тестове, рентгенови лъчи, всичко останало, и го държат там. Тази нощ тя се обади и каза,, “Подозирам, нещо, което искам да се тества за сутринта.” До тази вечер тя обясни всичко за мен. Той остана на течности и получи първия си удар. До този момент, докато съпругът ми и аз се редувахме седяха с него, Той ни даде малко отговор. На ПОО не искаше да му позволи да се прибере у дома, защото той все пак няма да яде. На следващия ден, Влязох и си казах, че искам да го вземе вкъщи. Тя най-накрая се съгласи, ако аз обещах да го внесат вътре, ако не го бях намерила за ядене в следващия 12 часа. Когато тя го изведе, той скочи целия ни и ветеринаря каза, “Yep, той трябва да се прибере у дома!” Така той бавно заобиколи хранене и се преместихме коледни тържества в дома на сестра ми и бяха тихи и внимателни с всичко, което направихме. Сега този ветеринар ми каза да му донесе във всеки 28 дни за ударът му, му дай преднизон всеки ден и той ще живее нормален живот.

Argus е 60 паунда, и му бе дадена 2ml на Percorten всеки 28 дни за девет месеца от ветеринарен лекар технологии. Той стана 5 mg преднизон за няколко месеца. Първото нещо, което намерих е информация за преднизон. Бяхме го давам през нощта и разбрах, че трябва да се го получавате на сутринта, така че ние се промени, че. Тогава прочетох една статия за дозиране и стигнахме, че до 2,5 mg. До осмия месец видях, че животът Argus "не е нормално. Той не е имал кураж. Той изглеждаше апатичен. Той имаше повече от едно съществуване, отколкото на живота! Това е, когато най-накрая намерих в интернет група. Кръвните тестове и електролити - какво? Никой от това е направено. Това е време за още една снимка и аз влезе да говори на ветеринар (когото не бях виждал в няколко месеца). Тя се преместила на север, за да отворите собствен практика. Помолих да говори с един от другите ветеринарите. На ПОО, че е собственик на съоръжението ми каза тези тестове се правят веднъж годишно, а дозата на Percorten ще се промени, само ако теглото му се промени и аз никога не може да направи ударът сам. Той не искаше и да чуе за една дума, която каза, нито погледнете информацията се опитах да представя на него. Отношението му ми каза, че трябва да получи силна и да започне провеждане на телефонни разговори. I телефон интервюирани няколко ветеринари през следващите няколко дни. Всички знаеха всичко за Адисон. Един ветеринар най-накрая ми се обади и преди да успея да я питам нещо, тя ме попита кога електролитите (“Lytes”) за последен път са тествани. Когато тя ми каза, че трябва да се направи, че първо да се види дали той е готов за още една снимка и ако е необходимо, за да бъде намалена, Знаех, че това е на ветеринар, че трябва да опитате. След получаване на lytes резултати на ветеринар ми каза,, "Ние имаме дълго чакане, то не е чудно, че не се е чувствал добре, той е много повече от медикаментозен. "Даже и не знам точно колко време на изчакване! Тествахме lytes си веднъж седмично в продължение на повече от три месеца. Беше малко над 100 дни, когато си K-накрая имам до малко над среден клас. Тя му започна в 0.5ml по това време и за следващите няколко месеца, тя се понижава, докато не достигна 0.3 ml. След няколко месеца, ние трябваше да я върне до 0,32 ml. Това доза е голяма работа в продължение на много месеци насам. Това ПОО беше страхотно с Percorten, но наистина не мисля, че преднизон трябва да се намали. Аз я попитах дали би нека се опитам, знаейки, че аз ще го следя, и тя се съгласи. Той е сега получават 1 mg дневно.

И сега, ние сме тук, с лекарства, оптимизирани, в почти 6 възраст, имаме кученцето, че той е трябвало да бъде на първо място!

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2148″ align=”center” caption=”Лекси – Лори H.
Цъкнете за увеличение” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Лекси, Лабрадор Ретривър Mix, Windsor, Канада, Diagnosed December of 2012″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Ние приехме Лекси от местната подслон през юли 2010. Тя се оценява на около 4-5 месечна възраст по времето. Съпругът ми и аз й донесе дома на “изпитание” докато ни 2 дъщерите бяха далеч по летен лагер, като съпругът ми има алергии и е необходимо да се види как той ще реагира. Добре, Знаех момента имахме Лекси в нашите грижи, че тя не се връщаме към това подслон – съпругче просто ще трябва да живеят с неговите алергии!!

Няколко дни беше с нас, Лекси имаше един епизод на повръщане и диария, и паникьосан пътуване на ветеринар, където тя дава отрицателен резултат за Parvo и бе изпратен вкъщи с указания да откаже храна за един ден и след това да започне едно скучно диета. Тя успя да се върне глоба, и през следващите 2 години ще продължат да имат инцидентни пристъпи на повръщане и диария, но това не изглежда да е нещо твърде сериозно. Тя беше щастлива и активно, и изглежда най-вече здрави. През пролетта и лятото на 2012, забелязахме други симптоми, включително goopy очите, ушни инфекции, и кожата и козината въпроси. Тя започна да ближе си лапи прекалено, до точката на суровост. Въпроси стомаха продължиха и бяха станали по-зле. Тя уморени лесно с упражнения и ще спят в по време Сутрин, дори не си прави труда да се изправи, за да закусите. Една събота в началото на декември, 2012, присъствахме местната Коледа парад и след това направи посещение на куче парк. Лекси само посочената там като другите кучета заобиколи и подуши я – така за разлика Лекси. По-късно тази вечер, Направих след час посещение на ветеринар с нея, като тя се тресеше и миришеше смешно (като амоняк). The ветеринар я разгледа и не виждам нищо очевидно за безпокойство, и каза да се върне на следващия ден за bloodwork ако тя изглежда става все по-зле. Добре, тази нощ беше ужасно, с Лекси разклащане в краката ми, докато се опитваше да спи. Върнете се в ПОО на следващия ден за bloodwork. Благодарно, ми ветеринар заподозрян Адисон, когато видя bloodwork. По това време, Лекси е много болен и е бил приет в болница за течности и изпитването на ACTH, който се върна положителна.

Бране Лекси за привеждането й дом беше невероятно, емоционален момент, като тя се завтече към нас с такава радост и там не беше сухо око в клиника!! По това време, I са намерили помощ чрез онлайн общността на Адисон и имаше великолепна ветеринар, който е готов да опита нещо ново – Low Percorten Доза. Днес, Лекси е 70 паунда и отнема 0.4 мл Percorten, заедно с дневна доза от нея преднизон.

Вярвам, че Лекси дойде в моя живот си има причина. Да останеш в този приют би означавало сигурна смърт за нея, Убеден съм,, и семейството ни е в състояние да я предостави на грижите, тя се нуждае от. Заради нея, Имам нова “приятели” всички краища на света. Мога честно да кажа, че Лекси никога не е било по-добре – Диагностика на Адисон в никакъв случай не е смъртна присъда, но вместо това е шанс за нов живот!!

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2188″ caption=”Dharma – Тами R.
Цъкнете за увеличение” align=”center” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Dharma, Shepherd Mix, Diagnosed July of 2013″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

I прие Dharma от окръг приюта, когато е била 8 седмици. Тя беше една от 7 кученца, живее в приемен дом. Аз си име за замисления си характер; очи отразяваха дълбоки води. Аз често се шегувам, тя е личност, само една майка може да обича; тя е просто така ... ъ-ъ, нечетен. Тя е обратното на всичко стереотипно кучета. Когато тя е била 5 възраст, Аз се прибрах от работа, в сряда, да се намери 7 повръщанията, и 4 диарии. Заведох я на ветеринар на следващата сутрин. През следващите 3 седмици(и няколко стотин долара), ми ветеринар на 10+ години тичаха кръвни изследвания и, в края на краищата, ни изпрати вкъщи с диагноза рак (въз основа на "25 години по проучване"), бутилка 20 mg преднизон таблетки, и съчувствено потупване по главата. Отидох за втория мнение. Две седмици и няколко стотин долара (още) по-късно, Кацнахме в болница, пълна с специалисти. След работа, в сряда вечер, Те направиха сонограмата. Все още няма отговори; като "експерт" ще бъде в следващия ден. Някой спомена изследване за Адисон (за друга $250). The сонограмата беше $500+, и признавам, Аз бях в края на моя ум е, чудех как бих могъл да продължат да плащат за безкраен изпитване, без отговори. Аз им казах, че ще спи на него, и изчакайте допълнително тълкуване на сонограма, на следващия ден.

Утре сутринта, при 4:20 сутринта, Чувствах се странно усещане на врата ми. Беше дъх Дхарма, едва. Главата й беше на рамото ми, и ми отне малко да се разбере, че дишането й беше слаб и хаотично. Внезапно, Разбрах, тялото й се изкриви ужасно, като геврек. Очите й бяха напълно празни. I скочи от леглото, хвърли на дрехи, я загреба с одеяло, и се затича към колата. Хукнах другия край на града, на мястото, което бяхме били в нощта преди. Благодарно, Бях се случи да забележите, те са по- 24 час съоръжение. Направих 45 минутна разходка в 25. Както спринтира през вратата с Дхарма в моите ръце, сърцето й спря. И така направихме дишането й. Подадох й я на служителя и заяви, "Моля, помогнете си".

Аварийната ветеринар дежурен извършва чудо, и донесе Dharma обратно към живота, без никакви трайни увреждания. Но ние все още не знаем, какво не е наред с нея. Се провежда тест ACTH, но резултатите ще вземат 24 часа. Те не са сигурни, че ще издържи толкова дълго. Те направиха проучвателно хирургия, въз основа на това, което видях в сонограмата. Те заподозрян запушване. Всички те намерих е необичайно малки надбъбречните жлези. Не знам как е оцелял след операцията. Две чудеса в един ден.

До, чакахме. Казаха ми, че, ако не е на Адисон, След това е имало почти нищо не можеха да направят, като вече бяхме тествани за, и хирургично търсихте, всички, но най-загадъчните.

На следващия ден, когато получих поканата ми казваше, че е, фактически, Болест на Адисон, Плаках неконтролируеми щастливи сълзи. В този момент, съвкупността от стреса и мъката на нашето изпитание Заля ме вълна от облекчение. Това беше най-после свърши. Ние най-накрая имаше отговор.

Аз бях тъй отразено на тази поредица от събития. The безумна сума пари струва да се стигне до диагнозата (нека просто кажем на Ставало въпрос за повече от I похарчени за моята кола) е достатъчно, за да предизвика някой да отразят. Единственото ми съжаление е ужасно страдание, че Дхарма издържа. Единственото ми предизвикателство е опрощаващ оригиналния ветеринарен лекар за нас изпращане по този път. Този опит учи майка на две пораснали деца за един нов вид любов. One, която преобладава, въпреки че не е задължително да.

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2261″ caption=”Gracie – Боби C.
Цъкнете за увеличение” align=”center” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Gracie, English Mastiff, Rockford, IL, Diagnosed in 2007″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Грейси е 10 годишен 134 лира английски мастиф. Грейси е бил малтретиран, докато тя е била 6 месеца. По това време тя след това отиде в любящо семейство. за жалост, че животът приключи твърде скоро с трагичния инцидент. Съпругът и детето от семейството й са били убити при автомобилна катастрофа. Грейси утеши майката на следващия 6 месеца. След това майката е трябвало да се движат и да не може да вземе със себе си Грейси. Това я болеше толкова много. Тя погледна в спасителна група.

мама приемната й обеща, че ще чакат подходящо семейство да приеме Gracie. Грейси остана в приемната за много по-дълго от нормалното.

Имах дог, който е бил диагностициран с Адисон в 7 месеца. She was the runt of her litter and was on death’s door when I rescued her. След като разбрахме, че има Адисон, тя живее, за да 4 ½ години. Нейните бъбреците, which were never formed correctly finally gave out on her. She was my first mastiff and I fell in love with the breed despite the issues she had. Реших, че трябва да спаси още един.

Открих, Грейси на интернет страницата на спасителната група бях започнал да помага. Аз просто привлечен от нея и нейната история. Аз говорих с нея приемна майка в продължение на часове за нея. И двамата знаехме, че тя щеше да дойде при нея завинаги с мен у дома. Тя беше на няколко часа път, така че приемната майка и аз се срещнахме по средата.

Веднага Грейси дойде при мен и дъщеря ми и тя се облегна на крака ми и седна на крака ми. Мършава е всичко за дог. Ако те се опре на теб те ли. It was love at first sight for me and my kids.
Бързо напред до 7 месеца по-късно, Грейси се разби и не може да получи до моите стълби. Синът ми я пренесе и в колата и ние й се втурнаха към моята прекрасна ветеринар. Никога няма да забравя този ден. Грейси беше на IV и в развъдник с мен седеше на пода до нея. My vet walked in and sat on an empty kennel. He told me that he was going to do the test for Addison’s or that she could have some type of cancer.

На следващия ден всичките четири от моите ветеринари влезе в стаята и ми каза, че наистина е имал Адисон. Един от тях каза, че останах почти цяла нощ търси мастифи с АД и там просто не са твърде много (По това време той може да намери нито един). Казаха ми, че съжаляваш, че сега имах втората ми Адисонова мастиф.

Казах им, че е щастлив, че той наистина е бил на Адисон. Вече знаех, Адисон е управляема и едно куче може да живее пълноценен и нормален живот с него. Аз дори имаше някои лекарства, останали от първата ми момиче. Първият ми момиче е направило .8 мг Florinef 2 пъти на ден. Започнахме Грейси на тази доза и да се съхраняват играя с него през следващата година. Тя най-накрая се стигна до по 1.5 мг Florinef 2 пъти на ден. Тя е на тази доза за 7 години.

Никой не може да ми каже, че това момиче не е трябвало да дойде да живее с мен. Нейният приемна майка се обърна надолу други потенциални осиновители заради обещанието тя направи на собственика на бившия собственик Грейси да намерят перфектния семейството.

Когато Gracie беше 4 тя някак си излезе от двора ми, като отидете под моята ограда. Никога не съм мислил за 134 лира куче ще отидат под моята ограда, но тя го направи. Тя бил ударен от кола и животните контрол трябваше да я получите, като полюс веригата на врата, защото тя беше агресивност. Моят съсед видял контрол на животните с нея и им казал, че тя живее с мен. Те почука на вратата ми за тази неделя. Те имаха добра нейна страна с лице към мен, така че аз не знаех, че е бил ударен. След това те я обърна и тя имаше дълбока рана в гърдите. Колата ми беше в магазина и аз нямаше как да я на ветеринар ER. контрол на животните ме закара.

Затичах се на вратата да крещи, че тя е на Адисон.

Ветеринарят на повикване е съпруга на един от моите ветеринари, които се грижеха за Gracie. Грейси беше на врати на смъртта; тя отиде сиво и накуцване. Те я ​​дозирани с големи количества преднизон и поставя в епруветка гърдите. Тя имаше въздух около дробовете й. Тъй като ветеринарен лекар в Спешно отделение може да говори с моите ветеринари тази нощ, планът беше да се Грейси да ми ветеринар в АМ за операция. Ветеринарят реанимацията просто не беше удобна работа на едно куче с Адисон.

На следващия ден ми прекрасно, невероятни ветеринарите изчакаха обяд им час, за да се направи операция нея, така че всички четири от тях може да бъде там и да я наблюдава. Нейната гръдна кост е счупена и не може да направи нищо за това. Те са били в състояние да затворят раната и да я пази. Тя се възстанови от това.

Оправих цялата ми фехтовка обаче, от този ден нататък тя е много уплашен от автомобили по пътищата.

Около година след това, Gracie started to gain lots of weight. My wonderful vets (Трябва споменах колко обичам моите ветеринари) Направих тест за щитовидната жлеза и достатъчно сигурен, че тя е с ниска щитовидната жлеза. Теглото дойде веднага след като тя бе поставен върху лекарствата и тя се върна, за да си щастлив здравословен самостоятелно.

в 2011, се случи трагедия домакинство ми. баща на децата ми е бил убит в автомобилна катастрофа. Gracie is the kind of dog who reads people so well. She comforted me and my children the same way she did with her first owner.
Грейси продължава да бъде от наша страна, когато се чувстваме надолу. Още веднъж, никой не може да ми каже, че това момиче не е трябвало да бъде в нашия живот.

About a year ago Gracie developed acute onset glaucoma and went blind in her left eye. My vets were able to shrink her eye so she would no longer be in pain. Тя би могла да загуби другата си око по всяко време, но досега капките аз съм поместил в добро око работят.

Грейси също има хронични подкожни кисти по цялото тяло й. Тя има две, които пазят пръкват и заразяване. Сега тя се антибиотици всеки 30 дни за 10 дни и че работи добре. Поради възрастта й и я Адисон, ветеринарите и са избрали да не премахват кисти.

Чрез всичко това, Грейси винаги е бил боец ​​и шампион. Нищо не я получава надолу. Моите ветеринари продължават да бъдете изумени от нея.

Грейси се обърна 10 Ноември. 5, 2015.

Никой не мислеше, че ще живее толкова дълго. Тя все още е щастливо момиче, получава около страхотно и е любовта на живота ми. Тя е наистина сърцето ми куче.

Това е повече от една история на едно куче с Адисон; Това е история за едно куче, което беше поставено на тази земя, за да утеши семейството й все пак доброто и най-лошите времена.

Адисон е само една част от историята си, но също така показва, че едно куче с AD може да живее живота си напълно и да получите през трудните времена също.

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2243″ caption=”Палите - Fiona Н.
Цъкнете за увеличение” align=”center” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Kindle, белгийска овчарка (Tervueren), Нова Зеландия, Diagnosed in 2011″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]
Kindle е сив белгийска овчарка (Tervueren) роден в 2007. Тя винаги е била (мерник е нещо прекрасно) нервно кученце с храна, но иначе нормално през първите няколко години от живота си и надмина както в порода шоу пръстен и в първите си състезания ловкост.

През август 2011, тя започна да се появява малко апатичен - изглежда глоба друго, но просто не са имали нормален си кола в обучение и беше малко по-тихо. Седмица по-късно, тя повърна цяло пиле врата, която е била дадена за вечеря 2 нощи преди това на разстояние до ветеринарния лекар отидохме. На този етап си постеля сестра току-що е бил диагностициран като Типично Адисон, така съм направил на ветеринар наясно, но като й натриев и калиев показанията са нормални, ветеринар отхвърли тази възможност. Научи просто проблем със сърцето си, за да сме правили тест за пълно сърце направено, която е показала някои аномалии в ритъма. Бяхме посочено съоръжението за обучение НВМС, които слушах нашата история и първия те са се изпълнете теста АКТХ и бинго имахме отговор. Kindle трябваше Необичаен Адисон.

За следващия 18 месеца, тя се поддържа от само преднизон и имам си карам назад, продължи да се състезава в ловкост и беше наистина много добре. Ние се е преместил градове и наистина падна на нозете ни намери сравнително млад ветеринар, който е бил наистина ангажирани с дела няколко Адисон по време на първата си няколко години на практика.

В декември 2012, ние бяхме извън града в шоуто и тя просто не беше "право" на събота сутринта. Ние си я прати на ветеринар, който е направил кръв и ми каза, че е в пълно бъбречна недостатъчност и най-вероятно няма да продължи през нощта. Обаче, един поглед към нейните натриеви и калиеви нива ми каза, че е бил в Адисонова криза и Убедих на ветеринар, че това е това, което се случва. Често е трудно да се измъкнем от града ветеринарите да чуем мнението ви като той не знае историята си, а също така се е случило не знам нищо за Адисон или. Той беше велик, въпреки това, и отиде заедно с луда жена, която настоя той напиша сценарий за Florinef която хванах от местната аптека. Той погледна нагоре начални дози и тя остана в клиниката за една нощ. Аз винаги ще бъда благодарен, че той слушаше и се опита за мен, тъй като перспективата за шофиране около един странен град в събота следобед се опитва да намери някой, който е знаел за Адисон наистина не обжалва.

Звънна първото нещо, на сутринта, за да се каже, че тя е била подскачащи наоколо клетката, бе изтръгнат й капково линия и като цяло беше, че е болка в задника. He could not get over the difference to the very sick dog who had arrived the previous afternoon. They ended up keeping her in for 48 часа, at the end of which I think they were well pleased to get rid of her 🙂 . Тя била "помага" в кучкарника и получаване прегръдки от всички.

Подобно на повечето, Научих много за болестта през годините след нея диагноза. Сега тя е щастлива, здрав, енергичен, почти 8 -годишен, който крещи около като кученце с абсолютно никакви странични ефекти на всички. Тя е най-голямата Ганет около храна и ще се яде нищо - сега трябва да бъдете внимателни, че не се получи с наднормено тегло - каква разлика!

Тя се оттегля от пъргавина при 7 само година, тъй като тя е счупил крака си като 2 годишен (тя наистина е мой проблем дете) и аз исках да я спре, преди да се превърне в проблем за нея по-късно.

лекарства й са само част от нашето ежедневие и вие никога няма да знае, че тя е на заболяването. Нейният Florinef доза е доста висока, но това е това, което е, а тя е глоба. Онези там насърчаване на информация и помощ на хора с кучета Адисон са невероятни. Благодаря на всички ви!

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2739″ align=”center” size=”large” ширина =”280″ височина =”290″ caption=”Скай - Денис S.
Цъкнете за увеличение” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Skye, Tervueren, Швеция, Diagnosed January of 2016″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Skye is a beautiful Tervueren who shares her life with Denise Strom in Sweden. To save you some “googling”, а Tervueren (алтернативно правописа Tervuren) е белгийска овчарка, named after a village in Belgium. Skye now weighs 24kg (53 либри) и е 6 възраст. She was diagnosed with Typical Addison’s just one year ago early in 2016 at the age of 5. She was treated with Florinef initially and managed very well although her sodium levels were always on the low side.

След това през целия месец октомври & ноември 2016 she suffered numerous bouts of bloody diarrhea. Increased doses of Florinef, до 0.8 mg дневно, and extra prednisone failed to prevent recurrences. Denise joined CARE in November and presented Skye’s symptoms while asking for advice. She credits Merrie Gahr Spiekerman who asked if Skye had been checked for pancreatitis. Denise was pondering this possibility when Skye got diarrhea again and this time she could not stand up. Skye was rushed to the Emergency Clinic where they performed a “quick test” which was positive & pancreatitis was later confirmed by the specific cPLI test. Luckily, it was a mild attack. Skye received pain relief, увеличаване на преднизон, и най-важното, храната й бе променена на ниско съдържание на мазнини диета.

Denise waited two months before reporting on Skye’s progress to make sure that all went well. Since the change in diet almost 2 месеца преди, Skye е здрава и стабилна на Florinef 0.6 mg и 5 mg хидрокортизон, и нейните електролити са страхотни. Denise’s vet is reluctant to reduce the hydrocortisone at this time since Skye has been doing so well.

Skye had never had bloody diarrhea before she got Addison’s so this was one symptom that stood out. Denise wanted to tell Skye’s story because she suspects that Skye is not the only dog with increased susceptibility to bloody diarrhea and/or pancreatitis following an Addison’s diagnosis. Разбира се, това може да не е приложимо за другите, и в действителност това не е представена като силно вероятно има проблем сред много кучешки членове в CARE, но си струва като се има предвид.

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2740″ caption=”Скай - Денис S.
Цъкнете за увеличение” align=”center” лайтбокс =”вярно”]

Денис изпраща искрени благодарност на членовете на CARE, in particular to Merrie. She notes that the Florinef information in CARE’s files does make reference to avoiding fatty foods, нещо, което тя не беше наясно, преди.

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2741″ align=”center” size=”large” ширина =”280″ височина =”290″ caption=”Дейзи - Amanda Н.
Цъкнете за увеличение” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Маргаритка, Jack Russell Schnauzer Mix, Beaufort, SC, САЩ, Diagnosed June of 2014″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Дейзи е Джак Ръсел шнауцер микс, който споделя живота си с Аманда Hutcheson & her husband Justin. She currently weighs 14.8 либри и се обработва с 0.2 ml на всеки Percorten 28 дни. Daisy is roughly 8-10 год, тя със сигурност не е придружено от удостоверение за раждане!

Daisy was picked up from an older couple in Texas who was coming to visit family in Beaufort SC where Amanda lives. They listed her in many online “dogs available” groups with no success. Amanda heard of her and immediately took her in, with her hair completely matted and basically looking & smelling very gross. Daisy was shaved down, bathed, and got a clean bill of health from the vet. She had found her forever family!

Two years later, in March 2014, Daisy got run over by a golf cart driven by Amanda. About a month later, настроение на Дейзи започна да се променя, апетит намалява, and she was dehydrated. A visit to the vet for a steroid shot and some IV fluids seemed to perk her up & тя беше върне към нормалното си самостоятелно.

Друг месец мина и едни и същи неща отново се случиха, so back she went to the vet. This time they did bloodwork along with the usual steroid shot & IV fluids. The vet’s conclusion was that everything was perfect.

Друг месец, and now it’s June. Daisy crashed – hind leg weakness, дехидрация, липса на апетит, не за пиене, basically doing nothing. The vet who was contacted told Amanda to bring her in the next morning. Amanda slept in the bathtub with Daisy that night & got her to the vet early the next day. Daisy was barely alive. The team sprang into action to save her and she stayed at the clinic for over a week, fighting to stay alive. The vet suspected it was either Kidney Failure, Рак, or Addison’s. Thousands of dollars and about a week later, Адисон е потвърдена с теста на ACTH STIM юни 23, 2014.

Дейзи се прибрах с тегло само 4.3 либри. and she was initially treated with Florinef. Amanda joined CARE early in July 2014. After her diagnosis, Дейзи имаше 3 more Addisonian crises throughout the remainder of 2014. На December 3, тя е била включена към Percorten & дневно преднизон и тя е останала стабилна откакто.

Дейзи продължава да впечатли всеки тя среща & loves them all. Florinef is a great option for dogs with Addison’s if their bodies can absorb it & they are on the correct dose. Daisy’s body just couldn’t metabolize it properly.

It’s been an amazing journey over the last two years with everyone that we’ve met in CARE. We are so very thankful that we still have Daisy with us and cannot thank this group enough for the knowledge & understanding everyone has. You all are a blessing and we are glad you all are a part of our lives.

Един добавена бележка от CARE е, че поради своя опит с такива Дейзи, Аманда решава да стане ветеринар техник & has only one year left in her studies. Congratulations Amanda, и благодаря Дейзи.

 

[/щифт]

 

[image source_type=”attachment_id” source_value=”2234″ височина =”276″ caption=”Lucydog – Jennah W.
Цъкнете за увеличение” align=”center” лайтбокс =”вярно”]

[toggle title=” Lucydog, хрътка, Diagnosed April of 2013″ iconColor=”RGBA(11,184,166,1)”]

Забелязахме, че Lucydog изглеждаше, че има инфекция на пикочния мехур. Заведох я на лекар на моя петък разстояние. Беше потвърдено, че тя имаше UTI и ушна инфекция. Те привлече кръв, но чаках да го изпратите по моя молба, тъй като това би било друга $200. Те са загрижени, че тя не е била хранене, но помислих, че може да е било, защото тя просто не се чувствам добре.

Тя стана антибиотици и изглеждаше малко по-добре, но все още не е ядене. Тя беше като тремор / треперене, но тя има тенденция да се направи, че много, когато болен или подчерта,. Започнах да получите загрижен, когато тя не би дори ядат костния мозък, въпреки че. След това и двамата бяхме на работа сряда. Когато се прибрах у дома, Отидох при нея изпускай от развъдника си, за да отиде гърненце ... и тя не може да се изправи. Дори не можех да си лапи, за да си сътрудничат, за да ги просна на земята. I откачи и веднага отидох и имам телефона, нарича Воля и каза "Люси не може да ходи." След това се обадих на ветеринаря, които за щастие все още не е затворена (би се получило в 15 минути) и те ми казаха да я заведа ASAP.
Уил се прибрах един час и половина по-късно, или така, и те са били в състояние да я стабилизира. Те мислеха, че може да е болест на Адисон, която е за щастие лечима. Тя представя при млади кучета, е по-често при жените, и имаше много симптоми при обща. Все още ще помисли, че може да са били съвсем скоро тежка дехидратация. След 2 страшни нощи с нея в кучешката болница, защото тя все още не е достатъчно силен, за да ходим, резултатите от кръвните тестове потвърдиха болест на Адисон. UTI и ушна инфекция The избута тялото й в криза и тя вероятно е била близо до смъртта (Какво става, ако съм била хваната в капан по време на работа за 45 минути по-дълго, че ден? OMG). Благодарно, че е лечимо с месечна инжекция, едно тя ще трябва до края на живота си. Но, че животът ще бъде дълъг и щастлив.

Така, ние все още имаме Lucy-цял живот да регулират нейното заболяване. Но аз съм щастлив да съобщя, че докато пиша това, Lucy е силно нетърпелив сурова кожа кост, която я е купил в клетката си точно зад мен. И различна от бръсната лапа, където тя имаше IV и супер-честото уриниране, защото от нейните лекарства за възстановяване, тя е почти обратно към същото ол "Lucydog. И ние го обичаме. Много съм благодарен, че нашият ветеринар я даде бърз и правилната диагноза и имам си стъпи на краката си (буквално) бързо.

[/щифт]